UNICE – Конфедерация на европейския бизнес, в която членува БСК, променя от 24 Януари 2007 г. името си на BUSINESSEUROPE.

Респективно – променя се логото  и адресът на интернет страницата на организацията – www.businesseurope.eu .

BUSINESSEUROPE е най-мощната бизнес организация в Европа, обединяваща 39 водещи национални бизнес организации от 33 европейски страни, вкл. България. Организацията играе съществена роля при формирането на политиката на европейските институции.

БСК-съюз на българския бизнес членува в BUSINESSEUROPE (тогава – UNICE) от м. Януари 2000 г. Това позволява на БСК да получава своевременна информация относно актуалните проблеми, тенденции и дискутирани теми в рамките на европейските институции, както и да участва активно при формирането на европейската политика в социално-икономическата сфера, респективно – да отстоява интересите на българския бизнес в Европа. През лятото на 2006 г. БСК откри свое представителство към Централата на BUSINESSEUROPE в Брюксел, а представители на Камарата участват във всички работни групи към европейската бизнес конфедерация.

Мотиви за промяна на името:

Бизнесът (BUSINESS) в сърцето на Европа (EUROPE) създава работни места и подпомага развитието на стария континент за просперитета на европейските граждани.

Мисията на BUSINESSEUROPE:

• Активно да представя (промотира) ролята на предприятията в Европа;
• Да защитава конкурентоспособността чрез създаване на по-добра бизнес средата;
• Да бъде припознат социален партньор в европейския социален диалог;
• Да е гласът на бизнеса при изграждане бъдещето на Европа.

Приоритети на BUSINESSEUROPE за развитие на Европа:

• Осъществяване на реформи за икономическо развитие и създаване на нови работни места: Създаването на нови работни места и по-конкурентна икономика продължава да е водещ приоритет. Необходима е по-силна политическа воля и себеотдаденост, ако ЕС иска да изпълни критериите на Лисабонската стратегия. ЕС трябва да наложи мониторинг върху програмите за национални реформи. ЕС трябва да засили връзката между наука, иновации и образование, ако иска да подобри своята конкурентоспособност. По-малко и само когато е необходимо, да се въвеждат твърди регулации, а по-често да се обръща внимание на спецификата. Интервенцията на ЕС трябва да бъде оправдана, обяснена и пропорционална на целите.;
• Интегриране на европейския пазар: Вътрешният пазар е един от най-големите успехи на европейската интеграция и е крайъгълен камък за повишаване на икономическото развитие и създаването на нови работни места. Развитието на вътрешния пазар, обаче, все още не е приключило и има нужда от вдъхване на нови сили чрез бъдещото му либерализиране по пътя на създаването на трансевропейски мрежи и премахване на търговските бариери. Големият потенциал на вътрешния пазар на Е-27 трябва да бъде използван чрез интегрирането на новите страни-членки колкото е възможно по-бързо. Най-сериозната спънка пред международните бизнес дейности е недостатъчното изпълнение на директивите за вътрешния пазар. В сфери като енергетика, транспорт и интелектуална собственост ЕС е положил основите за развитието на политика, която да акцентира върху сега съществуващите предизвикателства, но в стратегически план на тези инициативи трябва да се акцентира по-сериозно.;
• Подобряване на управлението на ЕС: Ефективното функциониране на европейските институции е ключ към успеха на разширяването на Съюза. Процесите по взимане на решения в ЕС трябва да бъдат адаптирани към сегашните членове. Комисията трябва да остане силна, независима и да бъде пазител на Римския договор;
• Борба с националния протекционизъм: Благодарение на принципа на свободна конкуренция вътре в ЕС, националните пазари се отвориха един за друг. Въпреки свободното движение на хора, стоки и капитали, протекционистките рефлекси на отделните страни все още съществуващ. Страните-членки не трябва да приемат поведение на икономически национализъм и протекционизъм, което би означавало „по-малко Европа”. Европа трябва активно да се бори с тези тенденции. ЕС трябва, също така, да остане отдаден на международната търговска либерализация чрез засилване на Световната търговска организация и чрез създаването на търговски и инвеститорски връзки с големите търговски партньори.;
• Ползване на възможностите от разширяването на съюза: Разширяването вдъхна нова динамика във вътрешния пазар на ЕС. Това е голяма възможност за подкрепа на европейската конкурентоспособност, в контекста на бързата глобализация. От гледна точка на бизнеса, разширяването наистина ще се отрази позитивно върху икономическото развитие и създаването на нови работни места. Последните независими изследвания показват, че разширяването от ЕС-15 на ЕС-25 е допринесло за икономически растеж и откриване на нови работни места – едновременно и в старите, и в новите страни-членки. Следователно, Европа трябва по-добре да комуникира ползите (икономически и социални) от последното разширяване на Съюза;
• Реформиране на европейските социални системи: Най-добрият начин за постигане на вътрешна кохезия е предлагането на работни места. Най-важните приоритети на европейската социална политика е създаването на нови работни места и интегрирането на повече хора на трудовите пазари, вместо опитите да се защитават дейности, които вече не допринасят за конкурентоспособността. Европа трябва да се концентрира върху реформи в областта на демографската политика, трудовите пазари и пенсионната система. Трябва да се даде възможност на хората за непрекъснато усъвършенстване през целия им през целия им трудов живот, да се окуражават компаниите да развиват способностите и да осигуряват обучение и професионална подготовка, отговарящи на нуждите на трудовия пазар. Социалните партньори са способни да намират гъвкави решения, съгласуващи икономическите и социални нужди на участниците в трудовия пазар, следователно автономията на социалния диалог следва да бъде уважавана от всички институции.