Интервюто със зам.-председателя на БСК е публикувано във в. "Сега" на 1 март 2007 г.

Дикран Тебеян е роден през 1942 г. в гр. Ямбол. Завършил е "Икономика на промишлеността" в УНСС. От 1999 г. е зам.-председател на Българската стопанска камара. Член е на Надзорния съвет на НОИ от 1996 г. и два мандата е бил негов председател. Член е на Икономическия и социален съвет и на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

- Г-н Тебеян, кои са спешните мерки за подобряване на пенсионната система?

- Въпреки че с регистрацията на трудовите договори една част от сивата икономика излезе на светло, а с минималните осигурителни прагове преустановихме практиката 2/3 от работещите да се осигуряват на минимална заплата, огромна част от истинските заплати все още се укриват. Много работодатели декларират, че плащат на минималните прагове, а в действителност плащат много повече. Очевидно е, че трябва да се вземат драстични мерки срещу работодателите, които укриват истинските заплати на работниците си, и конкурират нелоялно коректните работодатели, които обявяват реалните заплати и плащат нормални осигурителни вноски. Освен това, ако тази сива икономика излезе на светло, ще има възможност за ново намаляване на осигурителните вноски. В момента огромни суми се укриват, но никой не може да каже колко са точно. По експертни оценки се говори, че не по-малко от 40% от истинските доходи се укриват.

- Какви ще са тези драстични мерки?

- Безспорно основна вина за укриването на доходите имат работодателите. Но няма какво да се заблуждаваме - самите работници са техен съюзник. Не само от страх те декларират по-ниски заплати и премълчават, а защото така спестяват данък общ доход и лични осигуровки. Затова трябва да се въведат тежки санкции и за работодателите, и за работниците, които бъдат заловени, че укриват истинските си доходи. Работникът трябва да бъде наказан да внесе разликата от доходите, която не е декларирал, като му се удържат всички осигурителни вноски и данъци върху тях. Освен това за служителите може да се предвиди и финансова санкция. В случай, че работодател е укрил суми в особено големи размери, към него трябва да се прилага същият подход като за укрити данъци. Той трябва да подлежи на наказателно преследване, т.е. деянието да се криминализира, а виновният да се предава на прокуратурата. Разбира се, когато става дума за дребни суми, това не е нужно. В момента обаче наказателно преследване има само за укрити данъци в особено големи размери, но не и за прикрити осигуровки. Трябва да се създадат и стимули за работниците, които сигнализират за нарушенията. Например, да им се гарантира, че като подадат сигнал, разкритият работодател ще е длъжен да внесе неплатените вноски в НОИ. Работникът, който е подал сигнал, трябва да бъде защитен от уволнение за определен период от време, за да не може работодателят да го уволни за отмъщение. Всички тези мерки ще създадат условия за повишаване на събираемостта, а оттам и до ново намаляване на осигурителната тежест. Така ще се осигурят и повече средства за пенсии.

- По какъв друг начин може да се повишат приходите в НОИ?

- По груби сметки, ако държавата внася реалните осигуровки за лицата, които тя осигурява, дефицитът на държавното обществено осигуряване няма да е 1.4 млрд. лв., а ще е малко над 200 млн. лв. Например, по-ранното пенсиониране на кадрови военнослужещи, служители в МВР, следователи, надзиратели... Проблемът е, че държавният бюджет, освен вноската за трета категория труд, доплаща още само по 3%. Същевременно държавата гарантира на тези хора, които са около 11 000 души, много по-ранно пенсиониране. Излиза, че бюджетът предпочита да не внася реални осигуровки за тези хора, а да дава средствата като субсидия към НОИ. Но така по всяко време субсидията може да се ореже, а вноските - не. По-малка субсидия от държавата ще има и ако държавните служители сами си внасят осигуровките. Така ще бъдат равнопоставени с всички други работници. За да не бъдат ощетени, това ще се компенсира с по-високо увеличение на заплатите им догодина.

- Възприемате ли идеята за преизчисляване на старите пенсии, които сериозно изостават от новоотпуснатите?

- Това трябва да става на етапи, защото не могат всички пенсии изведнъж да се преизчислят на новите бази. Трябва да се започне от най-старите, защото те са изостанали най-много. Но в никакъв случай не трябва да се нарушава принципът - който има по-голям принос в осигурителната система, да има и по-голяма пенсия. В последно време политиката за повишаване на пенсиите прилича повече на социално подпомагане. При тази уравниловка на пенсиите как работникът да е заинтересован да си плаща вноските?! Сега разликата е незначителна - 10-15 лв., и тогава на работникът не му се занимава да търси по-високо осигуряване. Сега масово в съзнанието на българина пенсията е като някакъв подарък, социално подпомагане от държавата, а не право, което си придобил, защото си плащал повече. С рязкото повишаване на минималната пенсия м.г. почти 23% от пенсионерите вече са на минимална пенсия от 85 лв. Така се губи стимулът на хората, които имат сравнително по-ниски заплати, да ги декларират. А това, че някои хора ще получават ниски пенсии - има система на социално подпомагане, нека тя да ги поеме. Не е работа на осигурителната система да подпомага бедните. Тази система трябва да плаща толкова, колкото човек е внасял. Въпросът е, че някои от хората с ниски пенсии разполагат с имоти, които биха им позволили да живеят много по-добре, ако започнат да ги дават под наем. По данни от социологическо проучване 14.6% от пенсионерите в цялата страна имат два и повече имота, в големите градове делът им е 20.2%, а в София те са 17.4%. А да не говорим за тези, които се ширят в жилища над 120 кв.м и не желаят да пускат в тях наематели, а в същото време се оплакват, че са им ниски пенсиите.

Сега цялата ни пенсионна система е такава, че вместо да създаваме стимули и хората да се осигуряват върху по-големи суми, ние я превръщаме в система за социално подпомагане. Затова крайно време е вече да се премахне и пълната безсмислица на тавана на пенсиите. Той няма особен финансов ефект. Става въпрос за около 7-10 млн. лв., които на фона на 4 млрд. лв. за пенсии са нищожни. Таванът имаше смисъл от гледна точка на справедливостта за тези, които са се пенсионирали през 1997 г., и следващите, защото понякога на базата на случайности те можеха да получават висока пенсия. Но сега се представят документи за повече от 13 г., като през последните 7 г. има и таван на осигурителния доход. Ако няма таван на пенсията, максималната, която може да получи мъж, е 518 лв., а жена - 476 лв. Сметките показват, че при сегашния среден осигурителен доход максимална пенсия от 455 лв. могат да получат само мъже с доходи над 1230 лв. и жени с доходи над 1338 лв. Много малко са хората, които се осигуряват на високи доходи, но сме свикнали винаги да гледаме в паничката на другия. Не можело едни да получават 85 лв., а други - 500 лв. А защо да не може? Нали е внасял върху тази сума?! Докато не пречупим това мислене на българина, няма да се оправи пенсионната ни система. Той трябва да знае, че като внася повече, ще получава повече.

- Неизбежно ли е увеличението на възрастта за пенсиониране?

- Възрастта за пенсиониране е пряко свързана не само със сегашните, но и с бъдещите размери на пенсиите. На всеки здравомислещ човек му е ясно, че колкото повече са пенсионерите, толкова по-ниски ще са пенсиите и обратно. Ако в момента на 100 души в трудоспособна възраст от 18 до 74 г. се падат 26.3% лица над 65 г., то към 2050 г. този показател ще стигне 48.7%. Така че до 2050 г. хората над 65 г. ще бъдат двойно повече спрямо населението в трудоспособна възраст. Сега на 100 работещи се падат 82 пенсионери, но към 2020 г. може да се очаква, че съотношението ще стане 100:100, а към 2050 г. ще бъде 100:150. В момента в ЕС на 100 работещи се падат 25 пенсионери, а към 2050 г. на 50 пенсионери ще има 100 работещи. Това означава, че дори заплатите в България да достигнат средноевропейските равнища, българските пенсии ще бъдат 3 пъти по-ниски от средноеврепейските.

- Според вас на колко трябва да се увеличи възрастта, за да има ефект?

- Първо, когато възрастта започне да се повишава, ефектът не се усеща веднага. Още от 2000 г. започнахме да увеличаваме с по 6 месеца пенсионната възраст, но броят на пенсионерите намалява само с по няколко хиляди годишно. Така дори сега да продължим да я увеличаваме, ефектът ще се почувства след години. Прекалени са изказаните становища, че трябва да достигне 68 г. По-реалното е да направим това, което са направили редица страни в Европа и то с по-благоприятна демографска тенденция от нашата, а именно - постепенно възрастта да се увеличава, докато стане 65 г. за жените и за мъжете. Но сегашното правителство няма намерения да повишава още възрастта. Разбира се, едно рязко повишаване на възрастта на 65 г. за двата пола ще бъде прекалено шоково. По-скоро трябва да продължи процесът на постепенно повишаване на възрастта с по 6 месеца всяка година, както е сега.

- Но средната продължителност на живота у нас е много по-ниска, отколкото в ЕС. Трябва ли да приравняваме нашата пенсионна възраст с тяхната?

- Спекулация са твърденията, че хората ще получават само няколко години пенсии, защото средната продължителност на живота у нас на мъжете е 69 г., а на жените - 76 г. Тази възраст отчита въобще смъртността на всички български граждани. Статистиката в НОИ показва, че след пенсионирането си мъжете продължават да получават пенсия средно 14 г., а жените - 21 г. Разбира се, с повишаването на пенсионната възраст тези срокове ще се съкратят, но в никакъв случай няма да е на няколко месеца. Наистина, средната продължителност на живота у нас е по-кратка, но това не пречи сега съотношението на работещи и пенсионери да е почти 1:1. А застаряването на населението в България ще продължава. Така че българите трябва да избират между по-ниски пенсии и по-ниска възраст за пенсиониране или по-висока възраст за пенсиониране и по-високи пенсии

статията е добра.трябваше за положения труд да получаваме европейски пенсии.къде са откраднатите пари?

Трудно е да се каже дали действително парите са откраднати или става дума за лошо управление на фондовете, а и за сериозно обезценяване на средствата, които държавата е събирала от хората с години.

Държавата трябва да помисли за вид стимулиране на младите да си декларират доходите, като по този начин след това вземат по-високи пенсии. Но преди това най-важното е да има облаги за младите български семейства, които са решили да имат повече от две деца, за да не се превърнем в умираща нация, към каквата сме се запътили!!!