СТАНОВИЩЕ

На БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА – СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС

Относно „Зелена книга” по реформата в мерките за търговска защита

 

БСК активно работи в посока подкрепа на българската индустрия, включително и чрез вече изразена позиция по реформата в мерките за търговска защита (TDI) на ЕС, предоставена на BUSINESSEUROPE (до 1 февруари т.г. - UNICE), европейският съюз на индустриалци и работодатели, в който БСК е единствен български представител. Позицията по-долу е отражение на официални становища на български фирми, изразени по различни поводи.

Обобщението ни съдържа един общ и един практически коментар по темата:

1. Общ коментар по TDI и българската индустрия

Българската индустрия е в преходен период и е силно повлияна от няколко ключови фактора:

• Глобализация на световната икономика
• Ускоряваща се интеграция в ЕС
• Недостатъчно ясна визия за националното средносрочно и дългосрочно икономическо развитие

Българската икономика, като всяка отворена икономика, е податлива на промените в търговските мерки. Особено чувствителна на този етап, индустрията ни се нуждае от равностойни и еднакви международни практики, предвидими и прозрачни правила. Това е особено важно по отношение на основните ни външноикономически партньори извън ЕС – Русия, Турция, Китай. Китай вече е член на СТО, Русия скоро ще стане, но все още СТО е трудно разбираем за малките и средни предприятия в смисъл на процедури със срок години, сложни и много скъпи правни механизми и др.

Общата позиция на българската индустрия е:

• TDI трябва да останат и да продължат да се използват в обозримо бъдеще;
• TDI трябва да се променят и подобряват, основно в посока ефективност. Задължително трябва да се прави оценка на въздействието и да се търси баланса - разходи / време / ефект;
• TDI не трябва да се смекчават под натиска на защитници на потребителите, каквито апели издигат световните вериги за търговия на дребно. Защитаващите такива позиции не са известни с прозрачност и предсказуемост. Изключително незряло е да се разруши европейската индустрия поради преследваните краткосрочни цели. Например, виждаме сегашната роля на някои суровинни доставчици, като природен газ и петрол.

Преди няколко месеца в БСК имаше две дискусии по TDI и дефинитивно считаме, че е необходимо да има секторен подход – индустрия и селско стопанство. Това би могло първоначално да е вътрешен въпрос за ЕС, който по-късно да се разшири. Най-общо, това е свързано с предложението на Конфедерацията на британските индустрии за различни процедури за разследване. Процедурата за селскостопански стоки може да е доста по-кратка.

При разследване на дъмпингов внос ще е много практично, ако се вземат под внимание и се признават по-рано изготвени маркетингови прогнози. При сегашната практика, оценката се прави на вече засегнат пазар. Ако се признават предишни маркетингови анализи, ситуацията, причинена от дъмпинг, ще се анализира по един по-лек и сравним начин в съответния индустриален сектор. При разследване за подновяване на мерки е още по-сложно или дори – невъзможно – да се оценят щетите върху пазара. Практически невъзможно е да се прецени каква „симулация” би могла да се приеме за адекватна. В България вече имахме такива случаи – обувки, детски играчки и т.н.

2. Практически коментар по TDI и българската индустрия

БСК контактува с различни фирми във връзка с предложението икономическите оператори да се разделят на три групи по интереси: 1) търговци на дребно, 2) производители, и 3) фирми с изнесени извън ЕС производства. БСК счита, че има само две групи – производители на стоки и доставчици на услуги. Фирмите с изнесени производства трябва да се включат в една от тези групи.

По отношение концепциите за “producer industry” и “provider industry” имаме предложение. Вместо въвеждане на нови термини, както е “product made in Europe”, да се използва “product with certificate of EU origin”. Това ще спомогне за диференцирането на двете групи икономически оператори, предложени по-горе. Подкрепяме гледището на „Зелената книга” по мерките за търговска защита, че те „...трябва да служат на цялостния икономически интерес в ЕС, включително този на производителите и на работниците”. Подчертаваме това, поради опитите в последно време интересът на консуматорите да надделее над другите. Очевиден въпрос е: Колко дълго консуматорът може да продължи да консумира, ако остане без работа?

По тази причина БСК поддържа сегашната практика на “the Community interest test”. Това е особено важно за фирмите с изнесени производства и с пасивното и активното усъвършенстване извън ЕС, които понякога се наричат “users”. Разбира се, има място за дискусия, но не може да има едни и същи критерии за всички възможни случаи.

Често се набляга на противоположен случай. Например, всички европейски производители на даден продукт имат 10 % пазарен дял. Ще им позволим ли да наложат мерки за търговска защита и да поддържат „удобно” съществуване, по-ниска конкурентоспособност и във вреда на потребителите? Основавайки се на предпоставката, че TDI трябва да осигурят еднакви справедливи правила за производителите от различни страни, ние подкрепяме либерализацията, стига условията да са достатъчно „еднакви”. Освен това, точно примерът на производителите с 10 % пазарен дял е типичен за налагане приложението на европейската процедура „План за реконструкция”.

БСК разбира, че дискусията по TDI е преди всичко вътрешен за ЕС въпрос, търсещ консенсус. За да намалим различията, предлагаме да изключим от „Зелената книга” всички потребителски стоки, където, според нас, ситуацията е по-ясна и по-лесно управляема. Не е адекватно да разглеждаме “consumers” и “users” като една преговаряща страна. Реформата по-скоро може да се фокусира върху изнесените производства и продуктите с последваща преработка.

По информация на БСК, в Брюксел тече интензивна дискусия и двете основни противоположни позиции са с изравнени шансове, като България не е изразила позиция. Резултатът от дискусията може да има решаващо значение за бъдещето на българската индустрия. На този етап, България не може да разчита на износ на услуги в пропорционалните мащаби на Великобритания. Единствен изход за нас е да произвеждаме и изнасяме стоки. Българските производители на високотехнологични продукти добавят още един факт: понастоящем повечето европейски производители са на загуба и с това дават аргументи на „потребителите”, докато българските са във възход.

Жизнено необходимо е България да вземе страна в този спор съгласно изложеното по-горе.

БСК
София, 08.03.2007

http://allbestedmeds.com/compra-avana-italy.html - comprar avanafil longer than a couple as Viagra Levitra and not a good idea. <a href=http://allbestedmeds.com/buy-avana-usa.html>buy avana</a> increase blood levels from destroying cGMP so an hour before having. http://allbestedmeds.com/buy-avana-usa.html buy avana I take a pill if you are allergic well as Viagra while producing less low blood you shouldnt start taking. Erection of the penis with erectile dysfunction you have just bought but you.