Тези дни, провокирани от пресконференция на Българската стопанска камара, медии, политици и обикновени граждани се впуснаха да коментират (и по-малко да анализират!) идеята за „амнистия” на осигуровки и данъци. Случайно или не, дискусията се завъртя именно около не дотам разбраната идея за „амнистия”, а не върху призива за търсене на механизми за извеждане на „сивите” доходи на светло.

Всъщност, БСК се опита да прикове общественото внимание именно върху проблем, пред който всички си затваряме очите и като че ли не осъзнаваме, че е основополагащ за бъдещото ни благополучие. Вярно е, че всеки, опитал се да сложи пръст в раната, рядко се счита за прозорлив. По-често той бива анатемосван, дори да е прав.

Обществена тайна е, че масово се плащат едни заплати, а се обявяват много по-ниски, респективно – плащат се данъци и осигуровки върху занижена база. Като резултат от това, приходите в бюджета (и на държавата, и на ДОО) са недостатъчни, за да осигурят адекватни пенсии и различни видове социални плащания. Това, от своя страна, води до абсолютната демотивация на сегашните работещи да се осигуряват върху реалните си възнаграждения, защото, съвсем обяснимо, си казват: „Защо да давам пари на държавата, при положение, че същата тази държава, когато дойде време да се пенсионирам, ще ми дава някаква мизерна пенсия? Важно е сега да разполагам с достатъчно средства, за да си осигурявам нормалния жизнен стандарт!”. Този омагьосан кръг, обаче, трябва по някакъв начин да бъде премахнат. Докато битува подобен род мислене, ситуацията не само, че няма да се подобри, но и ще продължи да се влошава.

Самата аз принадлежа на поколението, което в най-добрия случай ще достигне до право на пенсиониране след още 25-30 години трудов стаж. За мен също не е маловажно колко получавам в момента, но и каква пенсия ще получа след време. Питам се, обаче, защо, докато моят работодател ме осигурява върху реалното ми трудово възнаграждение и аз плащам лични осигурителни вноски върху реална база, т.е. давам адекватен принос към СОЛИДАРНАТА осигурителна система, същата тази система не може да осигури адекватна пенсия на моята майка, която е с 35 години лекарски стаж?! Защо, след като една-четвърт от заплатата ми всеки месец отива за лични осигуровки, майка ми не може да достигне доход от 200 лв. (вкл. вдовишката й надбавка над пенсията)?! Въпросът ми, разбира се, е риторичен, тъй като има ясен отговор: всичко това се случва, защото се налага коректните платци да издържат некоректните. А най-лошото е, че ако нещата не се променят, след време и аз, и този, който не се е осигурявал върху реалните си доходи, ще получаваме почт
и еднакви пенсии. Защото в момента „ножицата” между най-ниските и максималните пенсии е прекалено свита. Защото все още има таван на пенсиите, за да може с парите на т.нар. „богати” пенсионери (а всъщност, това са хората с по-висока квалификация и по-висок осигурителен принос) да се плащат пенсии на хора с минимален принос към пенсионната система.

Нека да бъде така добра държавата, да си поеме грижите за социално слабите и да ги включи в системата за социално подпомагане, а не, за сметка на криворазбраната си социална политика, да наказва останалите си граждани, като ги държи на границата на оцеляването. И още нещо, крайно време е държавният бюджет да започне да плаща реални осигурителни вноски за лицата, подлежащи на ранно пенсиониране. За офицерите, например, които имат право на пенсия 20 години преди другите граждани, държавата внася 3 процента допълнителна осигурителна вноска. В същото време, за миньор, който може да се пенсионира 8 години по-рано, частният работодател внася 15 процента допълнителна вноска.

БСК предложи да се търси отговорност и от работниците, които се съгласяват да участват в данъчната измама, която работодателите извършват, недекларирайки реалните трудови възнаграждения и дължимите към тях осигуровки. Да, вероятно идеята звучи страховито за голяма част от работещите, но със сигурност е здравословна за пенсионната система, от която, дай Боже, един ден всички ще се ползваме. Крайно време е работещите да разберат, че е в техен интерес да внасят реални осигурителни вноски. И това се отнася особено за младите хора, родени след 1960 г., защото ако не вярват на солидарната система на НОИ, то да не забравят, че работодателят трябва да им внася съответните осигуровки в допълнителен пенсионен фонд по техни ЛИЧНИ партиди. Ако тези лични партиди се пълнят с реални осигурителни вноски, то бъдещите пенсионери ще получат доста добри доходи след време. Обратното напълно ощетява работника – същият този работник, който сега е съгласен да крие доходи, солидарно със своя работодател.

Друго предложение на БСК, което срещна яростна съпротива и злостни коментари, беше да се насърчат работниците да сигнализират за некоректни работодатели. Чуха се реплики, че всъщност се насърчавало доносничеството и т.н. А защо не погледнем каква е практиката в САЩ, например, а и в много европейски държави? Всички сме гледали филми, в които се вижда как граждани сигнализират за какво ли не – за домашно насилие, кражби, обири, неплащане на данъци и пр., и пр.  В същото време, типична нашенска черта е да подминем с мълчание и ненамеса всякакви негативни прояви около себе си. Медиите побързаха да нарекат хората, които ще съдействат на системата, доносници. Според българския тълковен речник, „донос” означава анонимен сигнал с цел да се навреди на някого. Задавайте си въпроса, на кого сигнализиращият работник ще нанесе вреда – на себе си, на обществото, на пенсионната система, на държавния бюджет?… Или, това е всъщност полза за същото това общество и за същия този работник?!

В редакционен коментар един столичен ежедневник възкликна „Интересно, колко от фирмите ще платят следващата си членска такса в БСК, с която осигуряват препитанието на Божидар Данев?”. Отговорът на този въпрос е: Тези, които работят напълно легално, плащат реални заплати, осигуровки и данъци, и биват притискани на пазара от некоректните фирми, предпочитащи да поддържат черни каси и да паразитират на гърба на останалите.

Накрая ще кажа няколко думи и за прословутата „амнистия”… Чухме, че това било грях, демотивирало коректните платци, било излишна индулгенция и пр., и пр. Добре е, преди да се правят коментари, първо да се вникне в същността на това, което се коментира. Никой не е предлагал опрощаване на данъци и осигуровки, които така или иначе се дължат. Идеята е укритите плащания до момента да не се издирват със задна дата (най-малкото поради факта, че това ще е трудно доказуемо за минал период), а оттук-насетне законът да се стовари с цялата си тежест върху главите на некоректните данъкоплатци. Впрочем, и по сега действащото законодателство, държавните органи имат всички основания да санкционират – и работодатели, и работници, за документна измама и укриване на данъци. Факт е, обаче, че това не се прави (или поне не сме чули нещо подобно някъде в държавата да се е случило). Може би защото богатата ни държава може да си позволи лукса с лека ръка да опрощава дългове на своите граждани?! Е, това ако не е „амнистия”, какво всъщност е?!

Наясно съм, че в този материал зададох повече въпроси, отколкото отговори, но именно това е и целта на провокираната от БСК дискусия – да започнем да си задаваме повечко въпроси, за да търсим правилните отговори и решения на съществуващите проблеми. Докато си заравяме главите в пясъка, друга част от тялото ни продължава да е навън… дали не трябва и за нея да помислим, но в бъдеще време?…

Статията е публикувана със съкращения във в. "Труд", на 19 март, на стр.14

По тази тема може да се пише много, но ще се опитам да формурилам нещата накратко. Първо, работодателите не внасят осигуровки най-малко по следните причини - защото осигурителното бреме е високо, защото имат други финансови приоритети или просто защото така са свикнали... Работниците пък търпят това положение, защото се страхуват да не загубят работата си или защото предпочитат да получават повечко пари днес, без да мислят за това какво ги чака утре. А точно в това "утре" е проблемът. Това "утре" не е непременно излизане в пенсия, а може да е заболяване, безработица, майчинство или някаква друга причина, поради която работникът ще очаква някакво обезщетение от страна на държавата. И това обезщетение ще е точно толкова, за колкото съответният работник се е осигурявал. И чак когато една майка започне да получава по 150-200 лв. майчинство, а преди това е получавала например 600-700 лв. (половината от които нелегално, без осигуровки), чак тогава и "светва под канчето", че е трябвало да изисква от работодателя си да я осигурява върху пълната заплата. Същото е положението и, ако се наложи на човек да излезе в болнични (това че НОИ ги изплаща със закъснение е друга тема) - пак ще вземе от трите най-дългия (извинете за израза, но е точен). Третата страна в този "конфликт" - държавата с нейните контролни органи, не прави нищо, за да се преодолеят проблемите. Правят се някакви формални проверки на работодатели, от които нищо съществено не произтича и от които никой не се страхува. Нищо не прави и законодателната власт, например, за намаляване на осигурителната тежест или за въвеждане на някакви други законодателни механизми за справяне с проблема. Съдебната власт пък изобщо не смятам да коментирам... Докато всяка от тези три страни продължи да си живурка по начина, по който го прави сега, нещата няма да се променят.

qqSEbo <a href="http://njqgqeuitdvc.com/">njqgqeuitdvc</a>, [url=http://uwbxbyaopopr.com/]uwbxbyaopopr[/url], [link=http://tsaxmcoxlcyj.com/]tsaxmcoxlcyj[/link], http://nibqfnvefaxa.com/