През първите пет дни след старта на инициативата „На светло” постъпиха общо 47 реални (неанонимни) сигнала за нарушаване на трудовото, осигурителното и данъчното законодателство.

Най-голям (32 бр.) е броят на сигналите, според които работниците се осигуряват върху минимална заплата или минимален осигурителен праг, а в действителност получават много по-високи доходи от трудовата си дейност. На второ място по вид на сигнала (9 бр.) се нареждат тези за неиздаване на касови бележки и др. платежни документи или документи с невярно съдържание. По четири сигнала постъпиха за наемане на работници без трудови договори (респективно – без осигуровки) и за неизплатени начислени заплати и осигуровки. (Забележка: Броят на сигналите надхвърля 47, тъй като някои от писмата съдържат информация за повече от едно нарушения).

Разбивката по икономически сектори изглежда така: 15 сигнала са срещу фирми, занимаващи се с производство на различни изделия (ел.техника, обувки, печатни материали, хранителни продукти, софтуер и др.), 12 от сигналите се отнасят до търговски обекти и заведения за хранене (най-вече за неиздаване на платежни документи); 6 сигнала са за фирми, занимаващи се с охранителна дейност (най-често за деклариране на нереално ниски възнаграждения), по 3 сигнала са получени за фирми в сферата на туризма и на транспорта, по два сигнала – за строителството и за телекоминукациите, и по един сигнал за добивната промишленост, консервната промишленост, куриерски услуги, стоматология.

По отношение на регионалното разпределение, най-много (22 бр.) са сигналите, отнасящи се до фирми в гр. София. Следват 5 сигнала за фирми в Пловдив, 4 – за Плевен, 3 – за Варна, по два – за Бургас, Несебър и Перник, и по един сигнал за Асеновград, Добрич, Кричим, Попово, Разград, Раковски, Русе, Ст. Загора, Троян, Хасково и Шумен.

За проверката на 32 от сигналите е потърсено съдействието на Националната агенция по приходите (НАП). Пет сигнала са изпратени на Главната инспекция по труда (ГИТ), а 10 сигнала едновременно се проверяват от НАП и от ГИТ, поради комплексността на декларираните нарушения.

Прави впечатление, че огромната част от сигналите, отнасящи се до деклариране на много по-ниски от реалните трудови възнаграждения, са подадени от лица, влизащи в една от следните категории:

• жени, в отпуск по майчинство, които установяват, че обезщетението им е според осигурителния доход, а не според реалното възнаграждение;
• работещи, получили от НОИ обезщетения за временна нетрудоспособност (т.нар. болнични), изчислени върху дохода, на който са били осигурени от работодателя, т.е. много по-нисък от реалния;
• хора в предпенсионна възраст, които се притесняват от опасността да получат нереално ниски пенсии.