Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2008 12:08 - Фирмените дългове се размиват в хаоса
Автор: alashka Категория: Бизнес   
Прочетен: 2096 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 18.01.2008 12:09


"Политика"  18 януари 2008 , 27 стр.
Некоректни платци се спасяват от задължения с пререгистрацията
30 млрд. лв. достигат взаимните вземания на компаниите. Заведени са дела само за 500 млн. лв.

Елена Маркова

До 10 януари в Агенцията по вписванията са постъпили общо 2124 заявления за пререгистрация на търговски дружества. От тях 1913 заявления са подадени на гише, а 211 - по електронен път, показват данните на ведомството. Първоначално вписване в търговския регистър за поискали общо 1146 компании. От общия брой на регистраните около 1,4 млн. фирми в страната между 15 и 30% са със съвпадащи имена. След като първата от компаниите с дублирани имена подаде заявление за записване под досегашното название, останалите имат срок от 2 месеца да променят своите. Ако не го направят в този срок, деловодителите на ведомството ще направят служебна промяна. Срокът за пререгистрация е 3 години. Всички компании, които не са подали документи до изтичането му, ще бъдат служебно ликвидирани. Това според юристи крие риск от неплащане на натрупани дългове и прехвърляне на активи в други компании или физически лица.

 

Тъкмо проходило, събирането на фирмените дългове отново е на път за се върне в точката на замръзване, в която беше преди година и половина. От началото на март всеки търг за продажба на имот на фирма длъжник трябва да става в зала на съответния районен съд, постановил вземането в полза на кредитора. Местните съдилища обаче нямат достатъчно помещения за съдиите, за да могат да осигурят такива и за частните съдебни изпълнители. Така на практика събирането на по-крупните частни задължения, които обикновено са обезпечени с имоти, ще се блокира и ще се върне при държавните съдия изпълнители. За това предупреди пред "Политика" председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев. Условието е записано в новия Гражданско-процесуален кодекс (ГПК).

Системата на частно съдебно изпълнение беше въведена през април 2006 г. по настояване на бизнес организациите. Идеята беше да се облекчи и ускори събирането на частните вземания, което расте лавинообразно в последните 5-6 години. Към края на 2006 г. (статистическите данни излизат с година по-късно) според предварителните данни на Българската стопанска камара (БСК) задълженията на различните компании към доставчици, клиенти и свързани предприятия надхвърляш 30 млрд. лв., посочи пред "Политика" зам.-председателят на организацията Камен Колев. Една четвърт от тези вземания са просрочени, като обемът им нараства сравнително пропорционално на ръста на дълговете. Като се прибавят задълженията на компаниите към банки и други финансиращи институции, персонал, данъчни и социални задължения сумата набъбва до драстичните 80 млрд. лв.

"Голямата част от тези задължения бяха натрупани заради липсата на нормативна уредба за откриване на процедура по несъстоятелност и обявяване на ликвидация. По тази причина държавата също има несъбрани вземания за милиарди лева. По-големият проблем обаче е, че драстичното нарастване на фирмените задължения се отразява застрашително върху външнотърговския дефицит, а държавната политика за насърчаване на определени сектори убива инициативата на малкия и средния предприемач ", коментира пред вестника зам.-председателят на Българската търговско-промишлена палата Красимир Дачев. Той е категоричен, че след като държавата не може да помогне за намаляването на междуфирмената задлъжнялост поне не трябва да пречи на бизнеса като ограничава работата на частните съдебни изпълнители. От Камарата на частните съдебни изпълнители няколко пъти са предупреждавали законотворците за проблема, но засега предложенията им за промени в новия ГПК остават встрани от вниманието на депутатите.

Другият проблем, който поставя спирачки пред дейността на частните съдебни изпълнители е ДДС-то, което по закон са длъжни да начисляват за услугите си, за разлика от държавните служители, чиито такси не се облагат и са с 20% по-ниски.

Според членовете на камарата това е неравно третиране на гражданите и стопанските субекти и трябва да бъде отменено.

Съпоставката между работата на частните и държавните съдебни изпълнители показва, че бизнесът предпочита по-екпедитивната работа на юристите на свободна практика - те са около 5 % от всички в страната и събират около половината от вземанията. За 2006 г. в Камарата на частните съдебни изпълнители са постъпили 36 508 дела, по които са събрани дългове за около 100 млн. лв. За първото полугодие на 2007 г. на частните изпълнители са възложени 33 240 дела, от които на компаниите кредитори са възстановени още 100 млн. лв., обясни Георги Дичев. Толкова са събраните дългове и от държавните съдебни изпълнители за периода, но при общо 370 хил. заварени и 14 хил. нови дела. Очевидно е, че бизнесът предпочита частните посредници -от януари до юли 2007 г. на тях е възложено да приберат общо 345 млн. лв., докато държавните служители са получили искове за 122 млн. лв.

Тези суми са незначителни на фона на близо 8 млрд. лв. просрочени вземания между компаниите. Трябва да се има предвид, че при нас постъпват искания само за малка част от сумите, които са минали през съдебно решение, уточни Георги Дичев. Твърде вероятно е обаче през тази година поръчките към частните изпълнители да нараснат лавинообразно предвид опасността от злоупотреби около пререгистрацията на компаниите заради старта на електронния търговски регистър. Идеята на новата системата за фирмена регистрация е да събере в обща електронна база фирмените дела (където са записани и съответните активи на дружествата), да облекчи работата на бизнеса и да изчисти около 1 млн. неработещи фирми.

Сигурно е, че пререгистрацията ще бъде използвана от някои некоректни длъжници, които до изтичането на тригодишния период на служебната им ликвидация ще отпишат съответните активи или ще ги прехвърлят на частни лица, предупреждава юрисконсултът на БСК Наталия Събева. Тя съветва всички фирми, които имат вземания от свои контрагенти, да ги потърсят сега, за да не се окаже след време, че предприятието длъжник е закрито или няма никаква собственост. За вероятни измами около задължителната пререгистрация предупредиха и други юристи преди старта на новата система. Не очаквам злоупотреби от подобен характер да са масово явление, но възможности за такива съществуват, смята и Георги Дичев. Той посочи, че в последните години фирмите стават все по-активни в търсенето на вземанията си, още повече, че всяка бърза възвращаемост на средствата, вложени в една или друга дейност, водят до по-голям ръст на производството, а оттам и на икономиката въобще. По лесната процедура само с изпълнителен лист могат да бъдат събрани вземания, ако дългът е обезпечен със запис на заповед или нотариален акт за собственост. Когато длъжникът оспорва искането или размера на сумата трябва да се доказва, тромавата съдебна процедура е неизбежна.

Алтернатива за по-бързо, макар и частично прибиране на фирмените вземания предлагат компаниите, които изкупуват дългове Те възстановяват част от парите на кредитора, а след това си търсят сумата от компанията - чрез разсрочено плащане или придобиване на собственост в компанията например. Такова посредничество от две години предлагат и от БСК. Имаме около 12 -13 заявки за изкупуване на дългове, но фирмите, които предпочитат този вариант засега са сравнително малко, обясни Камен Колев. Според Красимир Дачев обаче тази възможност за намаляване на междуфирмените вземания ще се използва все по-широко: "За повечето предприятия по-добрият вариант е да могат в момента да получат 50-60% от парите си, отколкото да чакат няколко години и да плащат такси по съдилищата. Когато държавата отсъства, фирмите намират алтернативи, за да продължат да работят. По-важното е, че стопанският живот се нормализира, макар и с цената на нерви, разходи и тези инструменти на прехода, които впрочем са добре познати и масово ползвани по света, са неизбежни".

Държавата си търси 10 млрд. лв.

Общите дългове на компаниите от нефинансовия сектор през 2006 г. ще надхвърлят 80 млрд. лв. спрямо 67,2 млрд. лв., отчетени година по-рано, показват прогнозите на експертите от Българската стопанска камара. От 2000 г. насам задълженията на фирмите към банки, данъчни и осигурителни служби, доставчици, клиенти и персонал са нараснали с над 2,5 пъти, като в края на 2005 г. стойността им е с 60% по-голяма от обема на брутния вътрешен продукт на страната, показва статистиката. Към края на 2005 г. най-големи са задълженията в търговията-19,1 млрд. лв., строителството - 5,3 млрд. лв., производството на храни, напитки и тютюни - 4,5 млрд. лв., транспорта -4,4 млрд. лв., хотелите и ресторантите - 3 млрд. лв. Невъзстановените данъци за периода са са 1,2 млрд. лв., а увеличението за година е година е с 5.4%.

Отделно от фирмените задължения държавата има да прибира около 10 млрд. лв., като 8 млрд. лв. от неплатени данъци, осигуровки, акцизи и мита, показват данни на Агенцията за държавни вземания към края на миналата година. Още около 1 млрд. лв. са вземанията по линия на приватизационни сделки. Дългове за стотици милиони са натрупани и към Държавния резерв и други държавни институции.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: alashka
Категория: Бизнес
Прочетен: 389683
Постинги: 404
Коментари: 154
Гласове: 623
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930