Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2008 15:40 - Б. Данев: Неопределеността не може да се управлява, но икономиката може и трябва
Автор: alashka Категория: Бизнес   
Прочетен: 733 Коментари: 0 Гласове:
0



За първи път в новата история на Р България възможността за криза в икономиката и във финансовата ни система се провокира не от вътрешни, а от външни фактори. Това е ново предизвикателство и, ето защо, необходимо е да мислим за такова управление на икономиката, така че да намалим нейната чувствителност към подобни външни сътресения.

За разлика от ситуацията в САЩ и ЕС, където кризата тръгва от банковата система и се пренася върху икономиката, то в България ситуацията се движи в обратен ред – от икономиката към банковата система. Забавянето на икономическото развитие в САЩ и Европа вече е факт – намаляват продажбите, намалява стокообменът, намалява инвестиционната активност. Индикации за подобно развитие се наблюдава в икономически колоси като Русия, Япония и др.страни. Малките икономики са по-уязвими към подобни сътресения и вече Унгария, балтийските страни и др. членки на ЕС са притиснати от кризата. Налице е сериозен спад на цените на международните пазари на основни суровини и материали, вкл. петрола. Голяма част от тези суровини и материали през последните години се превърнаха в инструменти, които формират инвестиционни портфолиа и чрез финансовата система станаха обект на сериозни спекулации. В България последствията от случващото се в световен мащаб ще се усетят първо в икономиката, вследствие на което може да се създадат затруднения и във финансовата система. Начални прояви на подобна криза вече са налице със срива на фондовия пазар, независимо от незначителните му обеми и факта, че българският фондов пазар, за съжаление, е място най-вече за оборот на бързи пари и спекулативни продажби.

През последните години нашата икономика бележеше не лош растеж, но никой не се опита да направи анализ на качеството на този растеж. „Качеството” на този растеж създаде условия за това българската икономика да е лесно уязвима към сътресения от външен характер. Факт е, че ръстът в икономиката се дължи преди всичко на развитие на сектори със силно конюнктурен характер, като пазара на недвижими имоти, финансовото посредничество, строителството и свързаните с него производства. Индиректно, туризмът е също част от този противоречив растеж. Не трябва да се изключва и фактът, че основната част от чуждестранните инвестиции пряко и косвено бяха насочени именно към тези отрасли.

Световната и вътрешната конюнктури очертават сериозни проблеми по отношение дефицита по текущата сметка, който достига през 2008 г. застрашителни размери. Причините: рязкото намаляване на чуждестранните инвестиции (с над 30% за 8-месечието на т.г.) и очакванията за влошаване на външнотърговския баланс, вследствие кризата на международните пазари. Свидетели сме как само за няколко месеца цените на металите (а те заемат немалка част от експорта ни) паднаха с повече от 30 процента за черните метали и около 50% за цветните. Не трябва да се забравя, че през последните години ръстът на износа ни се дължи основно на повишаването на международните цени, а не на изнесените по-големи физически обеми. Положително явление е, че успоредно с това се наблюдава спад на цените на петрола. Очаква се да се намали натискът върху дефицита на търговския баланс от вноса на горива. От друга страна, значително ще намалеят приходите в бюджета от ДДС и акцизи. Добре е известно, че именно тези приходи формират не малка степен от излишъка в бюджета, който е една от котвите на стабилност в икономиката. Спадът в строителството също е положително явление от тази позиция, тъй като неговата импортоемкост е значителна.

По предварителни данни на НСИ, през август 2008 г. общото промишлено производство е с 13.1% по-малко в сравнение с предходния месец. Индексът на преработващата промишленост, която е водеща, намалява със 17% спрямо индекса за юли 2008 г. Регистрира се спад в производството и леенето на метали с 30.8%, производството на метални изделия, машини и оборудване спада с 18.5%, а на химически продукти – с 15.8%. Очакванията са за по-малко бизнес, по-ниски обороти и печалби. Голяма част от фирмите вече ревизират и инвестиционните си намерения. Възможни са и по-крайни мерки, като съкращаване на персонал и задържане ръста на възнагражденията. В строителството вече се наблюдава известен спад в надниците. Вече се прогнозират и фалити.

Необходим е внимателен анализ на всички тези процеси, в търсене на оптимални решения за минимизиране на ефектите от наближаващата криза.

С пълна сила стои и проблемът (досега оставен на вниманието само на част от индустрията) със силно орязаната национална квота за емисии на СО2. Този факт допълнително ще натовари голямата част от българските предприятия с тежки финансови изисквания.

Не е за подценяване и кризата с най-голямото българско предприятие – „Кремиковци” АД, което формира не малка част от нашия износ. Тази криза по линията на технологичните връзки ще засегне пристанищата, БДЖ и множество „сателитни” фирми, имащи търговски взаимоотношения с металургичния комбинат.

На този фон, силно оптимистичното виждане, че българската икономика и финансовата система няма да бъдат засегнати от кризата, е твърде опасно.

Когато един тайфун се развива и ние не знаем дали той ще се ускори или ще се размие, трябва да се вземат превантивни мерки, за да не пострадаме. Дори този тайфун да ни отмине, превантивните мерки ще бъдат полезни за икономиката. Затова на този етап е от съществена важност и банковата система, и правителството, и Парламентът, дори предприятията да започнат да разработват своите антикризисни програми за период на развихрила се криза.

Правителството насочи усилията си първо към банковата система, вероятно следвайки рефлекса от действията на ЕС и САЩ, въпреки че не банковата система е  поставена сега под пряка опасност. Кризата от 1996-97 г. ни даде сериозни уроци, което имунизира банковата ни система и сега се радваме на нейната стабилност и добра степен на капитализация. Но, ако кризата в банковата система през 1996 г. беше породена от политическа намеса в кредитиращата политика, то сега, за голямо съжаление, сме свидетели основно на политически действия за гарантиране депозитите на населението, което директно води до оскъпяване на кредитите. Факт е, че голяма част от банките ограничиха кредитирането на строителни обекти. Очертава се сериозно забавяне и на процесите по отпускане на финансов ресурс за оборотни и инвестиционни цели. В момент, когато с гаранциите практически се ликвидира конкуренцията между банките, всяка лихвена игра за привличане на депозити не е етична. Асоциацията на банките и БНБ трябва да вземат подходящо решение относно начина за определяне на лихвите по депозитите, за да се предотврати и оскъпяването на оборотните и инвестиционните кредити. Друга възможна стъпка, на основата на етичния кодекс на Асоциацията, да се пристъпи към ограничаване на потребителските кредити, като се въведе изискването за доказване на доход на база платени данъци. Необходимо е, също така, да се пристъпи към ограничаване на кешовите плащания. Паралелно с доброто решение за намаление на минималните запаси на банките, БНБ може да предвиди и др. мерки, които да бъдат в полза на общата финансова стабилност. Не трябва да се забравя, че голямата част от финансовия ресурс за българските банки (с чуждестранна собственост) идва от банките-майки. При напрежението в европейската банкова система този финансов ресурс към България, естествено, ще бъде ограничен и допълнително ще препятства кредитирането на българската икономика.

Правителството трябва да допълни нелошата рефлекция за мерки към банковата система с инструменти, които не само са по-мощни, но са и изцяло в неговите ръце. Освен с подготовка на по-консервативен бюджет и отделяне на по-големи обеми средства за инвестиции, могат да се предприемат спешни мерки в няколко основни направления:

1.                 Да преразгледа разходването на бюджетния излишък, като той бъде насочен основно към финансиране на транспортната инфраструктура, което ще позволи меко приземяване на строителния отрасъл и свързаните с него производства.

2.                 Да се предприемат нужните стъпки за по-ефективно усвояване на европейските фондове, като източник на свеж финансов ресурс в условията на намалена кредитна активност.

3.                 Да се предприемат нормативни изменения и административни мерки за значително ускоряване връщането на данъчния кредит. Да се ускорят данъчните проверки, вкл. чрез аутсорстването на тази дейност към експерт-счетоводители.

4.                 Да се изгради институция за клиринг на междуфирмените задължения, тъй като основни кредитори на икономиката към момента са държавни структури, като НЕК и Булгаргаз АД. Трябва внимателно да се преоценят сроковете за превеждане на бюджетните средства на първостепенните и второстепенните разпоредители, тъй като всяко забавяне на тези плащания е генератор на междуфирмена задлъжнялост (надхвърлила вече размера на БВП). Не трябва да се забравя, че при повишаване цената на кредита, междуфирмената задлъжнялост крие сериозен дестабилизационен потенциал.

5.                 Да се направи анализ на тесните места в административното обслужване и, където е възможно, част от дейностите да се аутсорстват към частни изпълнители. Като примери за административна недостатъчност можем да посочим неиздадени или забавени разрешителни за концесии, ОВОС, комплексни разрешителни, разрешителни за строеж, решения за смяна предназначението на земеделските земи и пр., което е пречка пред инвестиционните намерения на бизнеса. Правителството чрез областните ръководства да провокира местните власти да извършат подобен анализ за премахване на тесните места в обслужването на бизнеса на общинско ниво.

6.                 Отделните министерства спешно да разработят собствени антикризисни програми, които да станат основа за национална програма за справяне с евентуалните последствия от икономическа и/или финансова криза.

7.                 Да се преустанови инерцията по търсене на работна ръка отвън и да се приемат законодателни мерки за осигуряване гъвкавост на пазара на труда, с оглед очакваното закриване на работни места.

Поради мудността на съдебната система, проблемът със вземанията може да се превърне в основен. Препоръките ни към бизнеса са във всички свои договори да се включат арбитражни клаузи и да се ползват възможностите на арбитражните съдилища, което позволява в кратки срокове да се получат необжалваеми решения.

Парламентът трябва да приеме също нова програма, с която с предимство да се разглеждат законови изменения, следващи от кризисната програма на правителството. Парламентът трябва да блокира всеки опит за затрудняване стопанската активност с нови закони, въвеждащи нови ограничения, тарифи, такси, глоби и санкции.

Неправителственият сектор, работодателите, синдикатите трябва да положат усилия за разумен подход в намирането на балансирани решения в индустриалните отношения при възможността за пълзяща криза в икономиката.

Политическият елит трябва също да включи потенциала си изключително в търсене и намиране на конструктивни предложения, за да може да се мобилизира цялото общество за запазване на постигнатото и да се осигури бъдещото ни развитие.

Ако допуснем криза в икономиката, тя ще се прехвърли и във финансовата, и в социалната сфера. Това означава, че това ще е обща криза в управлението.

Неопределеността не може да се управлява, но икономиката може да се управлява, за да се минимизира неопределеността!




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: alashka
Категория: Бизнес
Прочетен: 386416
Постинги: 404
Коментари: 154
Гласове: 623
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031