Проявленията на икономическа криза в България бяха обект на дискусия с представители на браншови организации и фирми днес, 9 декември, в БСК. Участваха ръководители на организации от хранително-вкусовата промишленост, електротехниката и електрониката, текстил и облекло, машиностроене, металургия, химия, туризъм и др.

вж. СНИМКИ

В изказването си пред участниците в срещата председателят на БСК Божидар Данев припомни, че със свое отворено писмо от 12 ноември т.г. БСК първа алармира за необходимостта от предприемане на спешни антикризисни мерки, вкл.: преработка на Бюджет `2009; преодоляване на проблема с междуфирмените задължения чрез създаване на клирингова къща; ускоряване връщането на ДДС и възлагане на данъчните проверки на експерт-счетоводители; подобряване на административния капацитет на национално и местно равнище; засилване ролята на публично-частните партньорства, особено в контекста на усвояването на средствата от ЕС; въвеждане на действащи мерки срещу сивата икономика; активни мерки за запазване на квалифицираните кадри и подобряване ситуацията на пазара на труда, и др.

За преодоляване на последиците от кризата председателят на БСК препоръча на фирмите да преразгледат инвестиционните си програми; да анализират развитието на пазарите си в краткосрочен план; да направят правен анализ на всичките си търговски договори и, където е възможно, да включат арбитражни клаузи в тях. Други съществени мерки, според г-н Данев, са преструктурирането на производството, повишаване квалификацията на персонала и по-висока активност при усвояване на средствата от ЕС.

Участвалите в срещата ръководители на браншови организации се обединиха около необходимостта от решаване на проблема с междуфирмената задлъжнялост, въвеждане на мерки за повишаване вътрешното потребление на стоки, произведени в България, и задържане на квалифицираната работна ръка.

Председателят на Браншовата камара по машиностроене Илия Келешев предложи държавата да подпомогне финансово задържането на квалифициран персонал само в експортно ориентираните фирми (тези, които формират над 50% от приходите си от продажби от експорт на продукция), тъй като те са най-засегнати от кризата на световните пазари и липсата на поръчки. В контекста на борбата срещу сивата икономика, г-н Келешев предложи подобно държавно финансиране да се отнася само за работници с висше образование, които през последните две години са били осигурявани на заплата, по-висока от средната за страната.

Подобна теза разви и председателят на Браншовия съюз на трикотажната индустрия – Стефко Колев, който призова за въвеждането на т.нар. „експортни премии”. Освен това, г-н Колев, настоя да се засили контролът върху обществените поръчки с оглед увеличение на възможностите за възлагане на държавни поръчки на български фирми. Бяха представени множество примери за това как големи обществени поръчки се възлагат на чужди фирми, при положение че има български фирми с адекватни възможности. „В този смисъл, призивът „Изберете българското!” трябва да се допълни с „Поръчвайте българското!”, допълни председателят на БСК Божидар Данев и припомни, че БСК през последните 4-5 години е правила многократно предложения за промени в Закона за обществените поръчки, гарантиращи равнопоставеното участие на българските производители в обществени поръчки.