В периода м. февруари – април 2006 г. Българската стопанска камара проведе поредица от семинари и дискусии, посветени на предстоящите промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Форумите бяха осъществени в рамките на проект “Гражданска инициатива за реформа в гражданския процес”, финансиран от Американската агенция за международно развитие – USAID.

Над 300 участници в семинарите в шест града в страната (Пловдив, В.Търново, Варна, Русе, Стара Загора и София), представители на деловите среди, съдии, адвокати и юрисконсулти, бяха анкетирани относно някои основни моменти в Проекта на нов ГПК, изготвен от работна група към Министерството на правосъдието.

Резултатите от проведеното проучване са следните:

• 43.55 % от участниците в допитването считат, че триинстанционното производство трябва да бъде запазено само при дела с голяма фактическа и правна сложност или висока цена на иска. Според други 45.97 % то трябва да бъде безусловно запазено, а едва 8.06 % одобряват замяната му с двуинстанционно.
• Според 72.58% от анкетираните Върховният касационен съд (ВКС) трябва да осъществява правораздавателна дейност, а само 26.61% са на мнение, че тази съдебна инстанция трябва да осигурява непротиворечивото прилагане на законите от съдилищата, без да правораздава.
• Проектът за нов ГПК предвижда при противоречива или липсваща съдебна практика ВКС да преценява дали определено дело подлежи на касационно обжалване. Едва 0.8% от анкетираните, обаче, одобряват възможността ВКС сам да преценява дали да разгледа дадена касационна жалба. Преобладаващата част от участвалите в проучването предпочитат въвеждането на точни критерии за допустимост на касационните жалби: 29.84% приемат, че ВКС трябва да разглежда искове над 25 000 лв., 20.16% - искове над 10 000 лв., други 20.16 пък смятат, че прагът трябва да е 5 000 лв. 2.42% от анкетираните приемат за допустимо обжалване пред ВКС на дела с материален интерес над 100 000 лв., а 5.64% приемат за праг 50 000 лв.
• Повече от половината (59.68%) от запитаните са на мнение, че дела за установяване на факти трябва да подлежат на касационно обжалване, независимо от материалния интерес.
• 57.26% от анкетираните считат, че ВКС трябва да връща дело на предходна инстанция само при констатирани процесуални нарушения, а почти една-трета от запитаните (27.42 %) смятат, че ВКС трябва във всички случаи на отмяна на решение да връща делото на предходна инстанция. Според всеки пети запитан (18.55%) делото трябва да се връща за ново разглеждане, когато решението се отменя, като противоречащо на материалния закон.
• Повече от половината анкетирани (57%) смятат, че Районният съд следва да разглежда искове до 10 000 лв., а за всички останали искове първа инстанция да бъдат окръжните съдилища. 36% приемат праг от 20 000 лв. за районните съдилища, според 3.15% прагът е 50 000 лв., а според 0.77% е 100 000 лв.
• Проектът за нов ГПК предвижда предварителна размяна на книжа между страните и подготовка за първо заседание да се извършва само в окръжен съд, когато той действа като първа инстанция. Преобладаващата част (89.52%) от анкетираните, обаче, считат, че такава възможност трябва да съществува и в районните съдилища.
• 76.61% подкрепят Проекта за нов ГПК в частта му, която предвижда втората инстанция да приема само новооткрити или нововъзникнали доказателства.
• Предложеното в Проекта на нов ГПК задължително подписване на жалбите от адвокат получава одобрението само на половината (53.23%) от запитаните. Други 25.81% смятат, че подобна практика трябва да има само при сложни от правна и фактическа страна дела или дела с висок материален интерес. Всеки пети (20.97%) не одобрява въвеждането на задължителна адвокатска защита.
• Преобладаващата част от анкетираните (80.65%) считат, че трябва да се регламентират писмените пледоарии, които вече са се наложили в практиката, но не са нормативно уредени.

ОСНОВНИ ИЗВОДИ:

1. Анкетираните изразяват опасения, че при редуциране на случаите на касационно обжалване ще се ограничат възможностите за защита интересите на страните.
2. Категорично не се приема идеята да се даде възможност на ВКС да преценява допустимостта на жалбите, по които ще се произнася. Очевидно, анкетираните виждат в това възможност за субективизъм при преценката и изместване акцента на работа на ВКС от разглеждане на дела към произнасяне по допустимостта на жалбите.
3. Като възможност за подобряване ефективността на съдопроизводството, се подкрепя предварителната размяна на книжа и подготовка на делата за първо заседание, вкл. в районните съдилища.
4. Категорично одобрение получава и изискването на втора инстанция да се приемат само новооткрити или нововъзникнали доказателства, което ще доведе до подобряване на процесуалната дисциплина и сериозно ускоряване на съдопроизводството.
5. Доминира мнението, че е добре да бъде въведена задължителна адвокатска защита, но трябва да се има предвид, че по-голямата част от анкетираните са представители на адвокатурата.