Днес, 16 май, в БСК се проведе кръгла маса на тема „Многообразието на работното място – частен случай?”, организирана от Българската стопанска камара и Европейския институт. В дискусията се включиха над 50 представители на работодатели (директори по управление на човешки ресурси), неправителствени организации в областта на човешките права и др.

Според директора на Центъра за независим живот Капка Панайотова бизнесът има полза да наема хора с увреждания, само когато те са с достатъчна квалификация, компетентност и умения. „Работодателите наемат човек за определеното място, а не защото е с увреждания”, заяви г-жа Панайотова. Според нея наемането на работа не е социална дейност, а бизнес – на работодателите им трябват хора, които могат да вършат определена работа. Експонирането на увреждането понякога носи вреди на работното място, смята г-жа Панайотова. Тя подчерта, че Законът за интеграция на хората с увреждания в частта му за заетостта не се използва не по вина на работодателите, а по причина на държавата, която упражнява ролята си чрез две групи мерки – квоти и субсидирана заетост. И двете мерки са насочени към работодателите, а не към самите увредени лица. За ефективното интегриране на хората с увреждания на работното място е необходимо те са притежават достатъчно професионални и социални умения, да имат подходящо образование, усещане за дисциплина, отговорност и ангажираност към фирмения просперитет. Всичко това се придобива с практика, а не със субсидия, смята г-жа Панайотова. По тази причина, според нея, необходимо е държавата да съсредоточи усилията си към трета група мерки, насочени към хората с увреждания, а именно да подпомага тяхната адекватна квалификация и да поеме финансово т.нар. „индивидуални оценки на работните места”, както и средствата за преустройство на работните места, съобразно изискването за всеки отделен случай. „Когато бъркаме бизнеса със социалната политика, бизнесът губи, а социалната политика не печели”, заключи г-жа Панайотова.

Според Даниела Михайлова – адвокат с практика в дела, свързани с дискриминация на работното място, най-честите нарушения в сферата на трудовите правоотношения са следните:

• При обявяване на свободни работни места. В обявите за работа ней-често се допускат дискриминационни моменти, свързани най-вече с възрастови и полови ограничения;
• Отказ от допускане до интервю за обявени работни места (най-често по етнически съображения);
• При определяне на условията на договорите. Чести са случаите на анекси с допълнителни изисквания към работници от етнически малцинства, т.е. различни условия по договорите за една и съща длъжност;
• Възможност за допълнителна квалификация. Работодателите предпочитат да дават възможност за допълнителна квалификация по-често на своите служители мъже, отколкото на жени;
• Архитектурен достъп до работното място. Дискриминация спрямо лицата с увреждания.

Г-жа Михайлова подчерта, че обезщетенията при установени нарушения са твърде ниски и варират между 600 и 2000 лв. Тя обясни още, че съгласно Закона за защита срещу дискриминация, работодателите са задължени да популяризират закона и да създадат вътрешни правила за недопускане на дискриминация (превенция). Освен това, работодателите трябва да знаят, че носят отговорност за виновни действия на свои служители, допуснали дискриминация спрямо трети лица.

Зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян представи гледната точка на работодателите по отношение наемането на лица в неравностойно положение. Според него, българската икономика вече изпитва недостиг на квалифицирани кадри и с развитието на негативните демографски процеси този недостиг ще се увеличава, а това от своя страна ще принуди работодателите да попълват свободните работни места с хора в неравностойно положение на пазара на труда. Г-н Тебеян припомни, че според статистиката дългосрочно безработните лица са преди всичко от средите на хората в неравностойно положение и такива с ниска квалификация. Друг проблем, според него, е структурата на българската икономика, в която преобладават работни места в тежката индустрия, където условията за труд не са подходящи за хора с увреждания. Освен това, 98% от предприятията в България са малки и средни, но в тях са заети 45% от хората по трудови правоотношения. В малките и средни предприятия стои проблемът със съвместяването на длъжности (едно лице изпълнява повече от едно задължения), което създава допълнителен проблем за обособяване на работни места за хора с увреждания. Зам.-председателят на БСК изрази мнение, че не се прилагат в пълна степен възможностите за непълен работен ден, както тези за надомна заетост. Той изрази мнение, че усилията на държавата и обществото трябва да се насочат към създаване на икономически условия за приобщаване на хората с увреждания, тъй като този проблем не може да бъде решен по пътя на санкциите. Приложението на антидискриминационните разпоредби не трябва да води до загуби за работодателя, а трябва да има икономически стимули за преустройване на работни места. „Нашето законодателство има хубави текстове, но често тяхното приложение е едностранчиво”, заяви г-н Тебеян и припомни, че т.нар. „класове” за прослужено време представляват фактическа дискриминация по възраст – от една страна, по-старите работници трудно си намират работа, поради финансовата тежест за работодателя, а по-младите са дискриминирани, тъй като получават по-ниски възнаграждения в сравнение с работни със същите умения и квалификация, но с по-голям трудов стаж.

Програмният директор на Европейския институт Любов Панайотова представи извадка от изследване сред 250 големи предприятия относно дейностите им по наемане на лица в неравностойно положение. Извадката се отнася до три фирми, а предстои оповестяването на пълното изследване след окончателната обработка на данните от анкетните карти. Трите фирми са „Макдоналдс България”, „М-тел” и „ПФК Левски”. В експозето си г-жа Панайотова подчерта, че мултинационалната компания „Микдоналдс” е сред 25-те фирми в света с най-много наети лица с увреждания и това е специфична фирмена политика. Над 25% от работещите в компанията са от малцинствени групи, а 46% от мениджърския състав са жени. И от първия български мобилен оператор – „М-тел”, декларират, че наемат системно хора с увреждания и се стараят да създават достъпна среда за своите работници в неравностойно положение, спазвайки всички нормативни изисквания. В единствения български футболен клуб, включен в списъка на големите данъкоплатци – „ПФК Левски”, по трудово правоотношение работят лица от 16 до 78 години, а жени са наети във всички административни нива. „Цветовете на кожата нямат значение. Важен е синият…”, е мотото на футболния клуб.

Обект на дискусия днес станаха т.нар. специализирани предприятия за хора с увреждания, които според г-жа Капка Панайотова са по-скоро вредни за обществото и за увредените лица. В тези предприятия твърде често работят най-вече здрави хора, а хората с увреждания се ползват вместо „мъртви души” като аргумент за ползване на държавни субсидии. По този начин  средствата на данъкоплатците се ползват за дейности, които не спомагат за правилното интегриране на хората с увреждания на трудовия пазар. Думите на г-жа Панайотова бяха подкрепени от работещ в предприятие „Тих труд”, според който наетите във фирмата хора с увреждания получават многократно по-ниски трудови възнаграждения от тези, без здравословни проблеми.

Голяма част от участниците в дискусията изказаха мнения срещу определенията в решенията на ТЕЛК за 100 процента инвалидност, при която съответните лица нямат право на работа – право, гарантирано от Конституцията и всички международни правни норми. „Не се прави разлика между хора с намалена трудоспособност или загуба на трудоспособност и хора с проблеми със средата”, заяви г-ж Капка Панайотова. Според нея, твърде малък е процентът на децата с увреждания, които посещават училище, и това ги лишава от перспектива за адекватно участие в трудовия пазар. Малък е и процентът на увредените хора, които работят, както и на тези, които са на мениджърски позиции. Според г-жа Панайотова, необходимо е да се направи сериозно проучване на актуалното състояние в това отношение, да се анализират данните и да се потърсят механизми за справяне с проблема.