Във връзка с поставен по време на среща с Браншовата камара на черната и цветната металургия (БКЧЦМ) проблем, свързан с невъзможността на БДЖ да поема пълния обем товари на тежката ни индустрия, „Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес” организира на 11 октомври т.г. среща по темата с директора на БДЖ – Олег Петков, директорите на най-големите товародатели в страната („Кремиковци”, „Стомана индъстри”, КЦМ, „Кумерио мед”, „Металснаб холдинг”) и ръководителите на заинтересовани браншови организации. В срещата участваха още Пенчо Попов – директор „Товарни превози” - БДЖ ЕАД, и Иван Балджиев – директор „БДЖ спед”, както и ръководството на БСК, в лицето на Божидар Данев – председател, Камен Колев – зам.-председател, и Петър Денев – главен секретар.

В началото на разговора председателят на БСК - Божидар Данев, заяви, че железопътният транспорт и пристанищната инфраструктура се оказват една от основните пречки за нарастващата инвестиционна активност в секторите металургия, химия, минно дело, производство на цимент, енергетика и др. Той подчерта, че голяма част от предприятията имат готовност за публично-частно партньорство и за инвестиране в подобряване на жп-инфраструктурата и вагонния състав. Според г-н Данев, необходимо е да се предоговорят с ЕС някои ограничения, свързани с либерализацията на жп-транспорта, и да се допуснат големи външни инвеститори в този сектор. Председателят на БСК обърна внимание и върху факта, че евентуално прехвърляне на товаропотоците от железопътния към шосейния транспорт (поради невъзможността на БДЖ да се справи с проблема), ще доведе до допълнителни проблеми за пътната инфраструктура, която също е в тежко състояние.

Според директора на БДЖ - Олег Петков, интересите на управляваната от него държавна компания и българския бизнес съвпадат напълно, при това – и двете страни са еднакво потърпевши от състоянието на железопътната инфраструктура. Г-н Петков декларира 5 процента ръст в товарните превози през август спрямо същия период на предходната година, което обаче е крайно недостатъчно във връзка с предвижданото сериозно увеличение на обемите в промишлеността. Според г-н Петков, за нормалното функциониране на товарните превози експлоатираните в момента 7080 вагони трябва да се увеличат през 2007 г. до 8550. В действителност, обаче, се очаква техният брой да намалее до около 6500, поради изтичащия им технологичен ресурс, т.е. очертава се сериозен недостиг на вагони. Също толкова сериозно е състоянието и на локомотивния парк. Според участващи в срещата експерти, за рехабилитация на основните средства са необходими около 200 млн. лв., които БДЖ не може да осигури при сегашната си схема на финансиране. Сериозен проблем създава и фактът, че печалбата от товарните превози се насочва за финансиране на пътническите превози, тъй като държавната субсидия за тях е недостатъчна. Г-н Петков декларира готовност да обсъжда схеми за публично-частно партньорство, включително за продажба на вагони, или за намаляване на транспортните такси срещу инвестиции в транспортни средства.

Зам.-председателят на Браншовата камара по жп-транспорт – Стоян Владов, информира, че таксите, които БДЖ плаща на НК „Железопътна инфраструктура”, са сред най-високите в Европа и, въпреки това, са очевидно недостатъчни за подобряване състоянието на железните пътища у нас. Той се присъедини към констатацията, че жп-транспортът вече е пречка за развитието на българската икономика.

Според изпълнителния директор на БКЧЦМ – Политими Паунова, българската металургична индустрия е вече на нивото на европейската и е с принос от 5 млрд. лв. в икономическия баланс на страната ни. „Ние нямаме нагласа да правим отстъпления от тези показатели, но, ако проблемите с БДЖ не се разрешат, може да се наложи затваряне на мощности, което ще доведе сериозни загуби за държавния бюджет и за икономиката, като цяло”, заяви г-жа Паунова.

В хода на разговора се очерта и проблем, свързан с последните поправки в Закона за обществените поръчки, въвеждащи тежки бюрократични изисквания и дълги срокове за реакция на институциите, което практически блокира дейността на всички големи държавни предприятия. Г-н Олег Петков изрази мнение, че е необходимо структуроопределящи предприятия, като БДЖ, НЕК и др., да се третират целево и за тях да има предвидени други режими.

По предложение на председателя на БСК, участниците в срещата взеха решение за сформирането на съвместна работна група, която до 10-15 дни да подготви обобщен материал за актуалното състояние, проблемите и механизмите за тяхното преодоляване. Материалът да предвижда краткосрочни (спешни) и дългосрочни мерки, и да бъде адресиран до министър-председателя и министрите на финансите, на транспорта и на икономиката и енергетиката.

Участниците в срещата бяха единни в позицията си, че един от механизмите за разрешаване на проблема е спешното преструктуриране на БДЖ – превръщането му в холдингова компания с две самостоятелни компании – за пътнически и за товарни превози, които, естествено, да са със собствено, независимо финансиране. Целта е да се прекрати порочната, непазарна, практика на финансиране на пътническите превози от печалбата на товарните, тъй като по този начин, фактически, бизнесът субсидира социални дейности, които следва да са приоритет на държавата.