България ще губи по 300 млн. евро годишно в периода 2013-2020 г., ако станат факт промени в европейската директива за търговия с емисии на парникови газове.

Това съобщиха на пресконференция днес, 18 юни, председателят на БСК Божидар Данев и Димитър Бранков – главен директор „Индустрия и околна среда” в БСК. В пресконференцията участваха и представители на браншовите асоциации на металургичната, минната и циментовата индустрии.

вж. СНИМКИ от пресконференцията и ПОЗИЦИЯ НА БСК

„За предишните периоди на търговия (до 2012 г.) България попадна в деликатната ситуация да получи силно орязани квоти на СО2, затова сега националните ни позиции трябва да се отстояват навреме, за да не се стига отново до търсене на решения по съдебен път”, каза председателят на БСК Божидар Данев. Той подчерта, че все още 300 български предприятия не са получили своите комплекси разрешителни, което допълнително представлява риск за редуциране на националната квота.

На пресконференцията стана ясно, че 8 потърпевши страни, водени от Унгария, са предприели действия да атакуват проекта за решение на Европейския парламент. Предложението на Унгария е да се наложи еднакъв процент (18%) на намаление на емисиите за всички страни-членки, а не, както се предвижда, диференциран подход, при който България, например, трябва да намали емисиите си на СО2 с 49% до 2020 г. При този подход, най-потърпевши се оказват новите страни-членки, които са и с най-слабо развити икономики. Ето защо, българският бизнес подкрепя унгарската позиция и настоява същото да сторят българските представители в Европейския парламент.

Евентуално решение на ЕП за диференциран подход при такива високи стойности за България би довело до намаляване на инвестициите в производство или износ на инвестиции в трети страни; дву- или трикратно увеличение на енергийните цени и сериозно забавяне на икономическото развитие на страната ни.

Българският бизнес апелира към представителите на България в Европейския парламент да стартират незабавно действия по осигуряване на допълнителна подкрепа на българската позиция от страни, които все още не са се включили в т.нар. унгарска група, но също са потърпевши от предложението на ЕП. Такива са, например, Гърция, Великобритания, Финландия, Франция и Швеция.

Вторият съществен момент, върху който българската дипломация трябва да насочи вниманието си е, за базова година за определяне на квотите на СО2 да се вземе 2007, а не 2005, както се предвижда в проекторешението на ЕП. Нещо повече, Политими Паунова (изп. директор на Българска асоциация на металургичната индустрия) предложи да се настоява за базова да се вземе 1989 г., както е по Протокола от Киото, тъй като това е година, легитимираща много по-реално капацитета на българската индустрия, респективно –  нивото на производство на СО2-емисии.