Застаряването ще създаде напрежение в публичните разходи, само реформи могат да смекчат последиците от демографските промени

През 2025 г. всеки пети българи ще бъде на възраст над 65 години, докато през 1990 г. населението в тази възрастова група е било едва 13 процента. Това става ясно от нов доклад на Световната банка, наречен “От червено към сиво – преход към третата възраст” (“Третият преход” на застаряващото население в страните от Източна Европа и бившия Съветски съюз). Друго предвиждане на доклада сочи, че населението на страната в периода 2000-2025  г. ще намалее с 18% или 1,5 милиона души.

Докладът ще бъде представен публично днес от 11 часа в Гранд Хотел „София” зала „Триадица”.

В изследването се твърди, че застаряването може да застраши настоящия икономически успех на целия регион на страните от Източна Европа и бившия Съветски съюз, ако не се предприемат осъществят необходимите пенсионни и здравни реформи и не се въведат политики за стимулиране на ръста на производителността.

Навсякъде по света застаряващите общества са застрашени от сериозни икономически последствия. Но, както се посочва в доклада, Източна Европа и бившият Съветски съюз - около 28 държави от Русия до Албания, са единственият регион в света, който се сблъсква с двойното предизвикателство на бързо застаряващо и относително бедно население и незавършен преход към зряло пазарно общество. Проблемите в тези страни се засилват от необходимостта да се ускори икономическият преход и едновременно с това да се предприемат спешно дългосрочни реформи за преодоляване на демографските последици.

“По-богатите и по-развити държави като Франция, Италия и Япония са много по-подготвени да се справят с предизвикателствата на демографското остаряване в сравнение със страните със застаряващо население от Източна Европа и бившия Съветски съюз”- обяснява Аруп Банерджи, ръководител на сектор “Икономика на човешкото развитие” и един от авторите на доклада. Никъде по света няма страна със застаряващо население бедна като Грузия. Нейният брутен национален доход на глава от населението е малко над $1000, а според прогнозите през следващите две десетилетия тя ще загуби почти една пета от населението си. От друга страна много държави, дори тези, които се присъединиха към Европейския съюз, все още изостават в общото си институционално развитие. Именно това взаимодействие на три вида преход – демографски, икономически и политически – прави уникални региона и предизвикателствата, пред които е изправен.

Според прогнозите през следващите две десетилетия населението в региона ще се свие  с почти 24 милиона души общо. Само Русия се предвижда да загуби 17 милиона души. Населението в по-малките държави ще бъде много по-старо. Към 2025 г. между една пета и една четвърт от населението в девет страни от Източна Европа и бившия Съветски съюз, в диапазон от Азербайджан до Словакия, ще бъде на възраст над 65 години. През 2025 г. над една пета от българите ще бъдат на възраст над 65 г. Средната възраст за Словения ще бъде 47 години и населението на страната ще бъде едно от най-старите в света.

В основата на най-трудните предизвикателства са проблемите, свързани с още по-големия и по всяка вероятност непреодолим натиск, който застаряващото население ще окаже върху публичните разходи, особено в сферата на пенсиите и дългосрочните грижи за най-възрастните. Тази загриженост се подсилва и от факта, че в много от бившите комунистически страни финансирането за тези системи вече е недостатъчно.

“Провеждането на разумна политика може да облекчи въздействието на застаряването върху разходите. Неизбежно ще има известно увеличение на публичните разходи, но има възможност да се намали силата на удара. За целта страните от региона трябва да въведат политики за постигане на финансова устойчивост на пенсионните системи дори при по-голям брой пенсиониращи се и да предприемат активни мерки за финансиране на дългосрочните грижи” коментира Мукеш Чавла, водещ икономист на Световната банка и един от авторите на доклада.  

Със застаряването на населението натискът на пенсионните разходи неминуемо ще се увеличи, но според доклада във всички страни, за които са изготвени детайлизирани прогнози, тези разходи могат да се компенсират в голяма степен чрез промени в политиката. Най-добрият начин е да се увеличи възрастта за пенсиониране, която по принцип е много ниска за региона като цяло, но могат да се направят икономии и като се променят формулите за изчисляване на пенсиите. Ще има разлика в конкретните реформи необходими за всяка страна – от комбинация на двете мерки при Литва и Словакия, до акцентиране върху преодоляването на проблема с по-ниската възраст на пенсиониране при Албания, Румъния, Сърбия и Турция.
 
 Сериозна загриженост поражда шоковото нарастване на разходите за дългосрочни грижи, като се има предвид, че все по-голям брой стари хора не могат да се грижат сами за себе си, а настаняването им в институции е скъпо и в много случаи неефективно решение. Ключът към решаването на този проблем е да се разработят механизми за предоставянето на такъв вид грижи, които са значително по-евтини от болничните услуги. За целта е необходимо да бъдат признати и подкрепени неофициалните болногледачи. Един от начините за поддържане на необходимото ниво на предлагане на болногледачи е включването на помощите в пари и в натура в грижите за старите хора. Но страните от региона закъсняха с осъзнаването на тази възможност и с разработването на политиките и изграждането на институциите за смекчаване на потенциалното шоково нарастване на разходите.

Според традиционния начин на мислене типът демографска промяна, която се осъществява в момента в този регион, ще спре икономическия растеж. От една страна застаряващото население ще доведе до свиване на работната сила, а от друга страна по-старите хора проявяват тенденция да спестяват по-малко, като и двата фактора ще доведат до намаляване на трудовите ресурси и капитала, от които се нуждаят страните от региона, за да поддържат ускорените темпове на растеж.

“В настоящия доклад се защитава тезата, че въпреки всичко мрачното бъдеще на нисък растеж може да се избегне” казва Гордън Бечерман, водещ икономист на Световната банка и един от авторите на доклада. “Ако се вземат мерки за подобряване на производителността на труда, това очевидно ще компенсира загубите от намаляващата работна сила. Производителността може да се повиши и като се увеличи участието на работната сила чрез повишаване на възрастта за пенсиониране и стимулиране развитието на гъвкави форми на заетост. А ако се преодолее политическата съпротива, недостатъчното предлагане на работна сила може да се намали и чрез вътрешно-регионална миграция.”

Според Световната банка, стабилният ръст на производителността ще бъде от решаващо значение за страните от Източна Европа и бившия Съветски съюз, ако искат да запазят ускорения си растеж и да се доближат до доходите и жизнения стандарт на ЕС. За целта ще е необходимо да се проведат реформи за развитие на финансовите пазари, което ще доведе до ръст на спестяванията и инвестициите, и да се повиши гъвкавостта на пазарите на труда. И накрая, за да могат да използват пълния потенциал на своите намаляващи човешки ресурси, страните от региона ще трябва да подобрят образованието и да се ангажират с развитието на ученето през целия живот и на иновациите.

###

Резюме от доклада на английски език може да намерите на адрес: http://www.worldbank.org/eca/redtogray 

###

За повече информация за дейността на Световната Банка в България, моля посетете http://www.worldbank.bg